Когато над Дунав се мръкне

и сънен Балканът заспи,

отново в полетата бойни

пожара на бунта гори.

 

Отново вървят септемврийци...

За всеки загинал герой

те мрачно проклинат: "Убийци,

ний пак ви зовеме на бой!"

 

Ний искаме пак свободата,

земята и нашия труд,

че ние твориме благата

със сърпа и тежкия чук.

 

А тихият вятър отнася

гласа на прикрития враг

и глуха закана оглася

селото и димния град.

 

Кълнем се в смъртта ви, другари,

и в всеки загинал герой,

че скоро часът ще удари,

часът на съветския строй!

 

Червеното слънце ще грейне

във всички бедняшки сърца

и в новия кървав септември -

кълнем се - ще бием врага!